Home/За нас/История
История 2017-04-14T13:47:22+00:00

[/fusion_builder_column]
Морската учебна част (1912-1948) и подчинените ѝ звена в периода 1927-1931 г.

Морскатата учебна част (1912 – 1948) и подчинените звена в периода 1927 – 1931 г.

 

Зрелостното свидетелство (емисия тип

Челна страница от Зрелостното свидетелство (емисия тип „Указ“), издадено през 1924 г., на възпитаника на училището Тодор Делистоянов, впоследствие известен деятел в българското корабостроене.

Учебната част вече се нарича Морска учебна част и за пръв път под нейно командване се оказват всички образователни структури, от които водят началото си повечето съвременни факултети, катедри, департаменти и колежи на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.

В периода 1919 – 1920 г. курсът за подготовка на офицери не просто е проведен успешно, но на завършилите го за пръв път въз основа на ПМС №6/1.06.1920 г. е издадено свидетелство за завършено висше специално военноморско образование „по пълната програма на Морския корпус в Петербург“. Дипломи за висше образование са издадени и на слушателите от предишните издания на курса. Впоследствие учебният план на тази структура е значително усъвършенстван. През 1925  и 1928 г., на основата на опита до този момент, са формирани два Корабоначалнически курса, в които  на „курсистите“ след дългогодишно обучение на теория и на практика се издават дипломи за завършено висше специално военноморско образование. Много от възпитаниците впоследствие са изявени офицери на Морската полицейска служба (название, под което официално съществува българският военен флот в условията на Ньойския договор) и капитани от далечното плаване в БТПД (предшественика на БМФ АД)

Атестат

Титулната страница на атестат на Ангел Симеонов за завършено висше военноморско образование в Корабоначалническия курс при Морската учебна част, 1927 г.
Впоследствие Ангел Симеонов става изявен преподавател по корабоводене в Морско училище, автор на девет учебника, вкл. и на първия учебник на български език по електронавигационни прибори.

По условията на Ньойския мирен договор през пролетта на 1921 г. Флотът на Негово Величество е разформиран. Но една година преди това Машинното училище вече не е подчинено на Военното министерство и съответно е преименувано на „Морско машинно училище”. Практическото обучение се води в арсеналите, по корабите, в електротехническите кабинети, в телефонните централи, в радиопредаватели, в електроцентрали, в жп депа и работилници, в миноносците, в Божурище, в мини Перник и на други места. Училището известно време е под ръководството на Министерството на промишлеността и труда, а по-късно – на Министерството на железниците, съобщенията и пристанищата. Завършилите имат право да постъпват във всички висши технически училища.

Практически веднага с края на Първата световна война Кърмчийската школа  (отдел) от състава на Морските специални школи  е отделена и реформирана в Рибарско училище, което просъществува до 18 април 1933 г.

През 1930 г. Морските специални школи са реформирани и в тях са създадени три отдела: електротехнически, машинен и моторен. Техните програми (т.е. учебни планове) са допълнени и подобрени.

Машинното училище и Минно-огнярното училище, преименувано по-късно в Морски специални школи, са първите учебни заведения в страната, които не само подготвят стотици квалифицирани кадри за флота и зараждащата се българска индустрия. Те стават гръбнакът на средния технически персонал в страната.

През 1929 г. статутът на Морското машинно училище е определен със закон и то е преименувано на Морско училище. Две години по-късно в него се формира Мореходен отдел, чиято задача е да обучава вахтени офицери за търговския флот. Офицерите на Морската полицейска служба се подготвят частично в Морското училище във Варна и се дипломират във Военното училище в София. Дипломи на офицерите се издават от Училището в София, което от 1923 г. е висше учебно заведение, понеже по условията на Ньойския договор България може да има само едно военно училище.