[1]. В него се извършва преквалификация на сухопътните офицери, приети на служба във Флотилията и Морската част (официалното название на ВМС на Княжество България). В отделни случаи този курс завършват кадети, учили във военноморски училища зад граница, но по една или друга причина не успели да получат диплома за завършено военноморско образование[2]. Първоначално в курса офицерите се подготвят самостоятелно и се явяват на изпити пред компетентна комисия.

За пръв път през 1914 – 1915 г. в курса се води системен учебен процес, четат се лекции и е организирана учебна плавателна практика под ръководството на наставник. През 1920 г. за пръв път на завършилите този курс се издават свидетелства за завършено висше специално военноморско образование. По-нататък тази практика продължава до 1931 г. в рамките на Висшия корабоначалнически курс, като срокът на обучение достига три години. Доколкото названието на тази структура е курс, а освен това от него водят началото си и други структури на Морското училище (напр. Факултет „Навигационен“ и Катедра „Корабоводене“), то неговата поява се смята за праобраз на катедра „Организация и управление на тактическите подразделения от ВМС“.

Учебно-научното звено фактически е основано на 28 април 1951 г. като цикъл „Тактика на ВМФ“ при Народното висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. През 1961 г., след сливане с цикли „Артилерия“ и „Минно-торпедно оръжие“, звеното е трансформирано в катедра, която под различни наименования просъществува и до днес. През лятото на 2016 г. катедрата получава последното си название „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“.

Към този момент от създаването си до сега през Катедрата (циклите) на щат преминават над сто преподаватели, от които девет доценти и двама професори. В историята си Катедрата има 15 началници. За половин век са написани общо 78 учебника и учебни помагала, подготвени са хиляди офицери за ВМС, Бреговата охрана, търговския и риболовния флот на страната. Освен това звеното успешно дава своя принос в обучението на 141 чужденци от общо единадесет страни от четири континента.

[1] Проектоположения за комплектуване на Флотилията с морски офицери по военното ведомство №88 от 1893 г.

[2] Вж. Кожухаров, Асен. За обучението и кариерата на морския офицер Димитър Карамаждраков. // Военноисторически сборник, 2009, №1, с. 39 – 43.