На 26.09.2018 г., по предложение на министъра на отбраната на Република България, във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ се проведе научна конференция с международно участие, посветена на темата „България – Германия. Първата световна война. Поуки за бъдещето“.
Конференцията откри в 9:15 ч. началникът на Морско училище – флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров. В приветственото си слово той благодари на участниците за проявения интерес към проблематиката на научния форум и очерта аспектите на заявените въпроси, които ще се коментират. Академик д.и.н. Георги Марков, автор на множество книги и публикации на историческа тематика, изнесе пленарния доклад „Първата световна война“, в който обзорно маркира особености и специфики на възникване, протичане и следствия от конфликта. Последва разглеждане на подредената в централната сграда на Училището изложба „Флотът на Негово Величество през Първата световна война – в образи“, осъществена по проект NetWorld.
От 10:30 ч. започна същинската част на конференцията. С оглед по-добра организация на четенията, заявените 20 разработки бяха систематизирани в три научни направления, съответно: „Геополитически аспекти на Първата световна война“, „Операции през Първата световна война“ и „Малцинствени и социални аспекти през Първата световна война“.
Очаквано, текстовете от първата секция – за геополитическите аспекти на войната, изведоха важните и съкровено преживявани от българите в края на XIX и началото на ХХ век проблеми за териториалната разпокъсаност на етноса – „Разногласията между държавите от Четворния съюз в Добруджа по време на Първата световна война“ (проф. д-р Валентин А. Спиридонов) и „Тракийският въпрос през Първа световна война“ (д-р Ваня Стоянова). Акцентираха се опитите „за избягване на катастрофата: акции на неформалната дипломация за излизане на България от Първата световна война (д-р Ивайло Начев), както и „Последиците от Първата световна война за икономиката и финансите на България“ (доц. д-р Даниел Вачков). Интерес провокираха и посветените на по-частни въпроси доклади: „Проблемите в отношенията между д-р В. Радославов и цар Фердинанд в годините на Първата световна война“ (проф. д.и.н. Бисер Христов Георгиев) и „Размислите на един германски дипломат (1914 г.): между реалността, амбициите на агресивния империализъм и геополитическите фантазии“ (д-р Слави Славов). Както се вижда, макар независимо един от друг, авторите са насочили вниманието си към сходни и близки проблеми. Това предопредели появата на, може да се каже, близначни текстове, взаимно кореспондиращи и допълващи се един друг. Естествено, имаше и разработка с по-особен дискурс, преподновяваща предишни коментари, но и нова като подход и изворов материал – „Още веднъж за българската флотска мисия в Одеса през 1918 г.“ (д-р Владимир Славчев).
Втората секция бе с по-строго диференцирана проблематика – за операциите през войната. Тук се обособиха два блока текстове – в сухопътен и съответно – във военновъздушен аспект. Към първия дял следва да се посочат: „Българската артилерия по време на Първата световна война“ (доц. д-р Иван Петров), „Изграждане на противотанковата отбрана в района на Дойранската позиция“ (подполковник гл. ас. д-р Мануш Христов), „Поръчки на въоръжение от Deutsche waffen-und munitionsfabriken AG през Първата световна война“ (капитан о.з. д-р Александър Въчков), както и по-специфичната тема за „Действията на партизанската рота на капитан Никола Лефтеров по време на Първата световна война“ (д-р Живко Лефтеров). Към втория дял се отнасят: „Водохвърчилна станция „България“ в Първата световна война“ (полк. проф. д.н. Димитър Недялков), „Организация на противоаеропланната и газовата отбрана от 9-а пехотна Плевенска дивизия“ (подполковник гл. ас. д-р Мануш Христов) и Special Features Of Cadets’ Training From Reserve Second Lieutenants Military School During The First World War (капитан докторант Николай Павловски).
В третото направление – за малцинствените и социални аспекти през войната, отново близначно ситуирани са разработките за здравния статус: „Акценти на медицинското осигуряване през Първата световна война“ (полк. доц. д-р Никола Шопов, полк. о.з. проф. Любомир Алексиев) и „Превенция и контрол на заразните болести в Българската армия през Първата световна война“ (полк. доц. Иван Попиванов, д.м., доц. Вирсавия Васева, д.м., Недялко Григоров, д.м.). Открои се темата за нормативността и нравствено-етичното: в „Българските военнополеви съдилища през Първата световна война“ (майор о.р. д-р Пламен Петков), „Паралелната война“ (капитан І ранг о.з. доц. д-р Янчо Бакалов), но и „Доставки на германски униформи за Българската войска през Първата световна война“ (капитан о.з. д-р Александър Въчков). Не на последно място е въпросът за ролята на личността – в „Стефан Бобчев и участието на България в Първата световна война“ (проф. Димитър Саздов). И накрая – за рефлексиите на войната в литературата, или „Военните разкази на Йордан Йовков: Какво можем да научим от художествената литература за българина в Първата световна война?“ (доц. д-р Йордан Ефтимов).
След приключване на официалното четене и дискусиите по докладите, участниците в научната конференция присъстваха на откриването на фотоизложба „България и Германия в Първата световна война – приятелство или интереси“. Изложбата включва снимки от фондовете на Националния военноисторически музей – София, и Военноморския музей – Варна, където е разположена. Експозицията очертава различните нива на комуникация и динамиката на събитията отпреди 100 години – официалните срещи на върховното военно командване на двете страни, общите действия на офицерските състави, подготовката на кадри и осигуряването на техника и оръжие, бойната обстановка и парадната празничност. Разказът за успехите и неуспехите в конфликта се преплита със страшната истина за войната – с надгробните кръстове, издигнати над общите войнишки могили.
