В първата седмица обучаемите преминават занятия по ориентиране и оцеляване в екстремални ситуации, преодоляване на препятствия на морска пътека и управление на безпилотни летателни средства.
Приемът в специалността продължава до края на август месец. В специалността „Национална и регионална морска сигурност“ се подготвят специалисти, които могат да се реализират в институции от централната и местната власт, както и в морския бизнес като ръководители и експерти. Има възможност за продължаване на обучението в ОКС „магистър“.
Срокът на обучение по специалността „Национална и регионална морска сигурност“ е 8 семестъра (4 години), 240 ETCS, завършва с държавен изпит и диплом за ОКС „бакалавър“, професионална квалификация: „Защита на националната сигурност“. В хода на обучението е възможна и паралелна подготовка за втора специалност.
Успешно завършилите получават познания в следните три направления:
– контрол на националните морски пространства, безопасност и сигурност на пристанищната и цялата транспортна морска инфраструктура, охрана на морските граници, осигуряване на екологична безопасност на прилежащото море и морския бряг, правни аспекти на експлоатацията, опазване и развитие на морската инфраструктура в съответствие с интегрираната морска политика на Европейския съюз, използване на симулационна среда за моделиране на обекти и процеси от сферата на морската сигурност;
– основи на управлението на информационната сигурност, системите за охрана, наблюдение и контрол на обекти и пространства; национални стандарти и стандартизация в областта на сигурността в ЕС и НАТО, използване на симулационна среда за моделиране на обекти и процеси от сферата на информационната сигурност;
– източници и субекти на конфликти, глобални, национални и регионални предизвикателства към сигурността; причини за възникване на асиметрични заплахи към сигурността и методите за борба с тях; основни принципи, методи и средства за управление на екип; управление на човешки, финансови, материални, информационни ресурси; основни закони и методи за извършване на качествен и количествен анализ; процеси на управление на риска за сигурността на (критични) активи и дейности; процеси на управление при кризи от различен характер; използване на симулационна среда за моделиране на обекти и процеси от сферата на управлението на сигурността.